Вчера ме оперираха, никой освен двете ми деца не знаеше.
Аз дори на тях не исках да казвам, но в крайна сметка осъзнах,
че някой трябва да ме закара и да ме вземе. И евентуално да се грижи за мен ако се наложи.

Дори скорошната ми активност тук беше за да ми отнема мислите
от предстоящата операция. Никога през живота си не съм имала
никаква операция и единственото ми пребиваване в болница е било
когато раждах децата си.

Ще прескоча подготовката за операцията, не е толкова интересно.
Вкараха ме в операционната, а леглото за операция толкова тясно, едва ме побра:-), изобщо не изглеждаше като тези на филмите. Общо взето дървен твърд нар с бели чаршафи отгоре. Казах им да не ми дават никакви обезболяващи по време на операцията, сложиха ми маска и ми казаха - това е само кислород, излъгаха ме гадовете :-) докато маската беше на мен, вкараха упойката през IV-то и повече нищо не помня.

По едно време сънувам нещо хубаво, но не помня какво, но в същто време и сънувам че ме боли... и се събудих, отворих очи, болката ме събуди. Срещу мен врати на тоалетни. Веднага осъзнах, че вече не съм в операционната. Бяха ме наплашили, че като се събудя, може нищо да не помня, да не знам къде съм... Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента в който ме нокаутираха :-). И знаете ли какъв ми беше първият въпрос? - Колко е часът и откога съм тук, в recovery room? :-) Болеше, но реших да търпя. По принцип издържам доста на болка.

В един момент обаче болката стана интензивна и помолих за болкоуспокояващо, онази ми сложи нещо през IV-то и мен моментално ме стегна главата, започна да ми се повръща и питам - какво ми даде, онази вика фентанил. Ама краво смотана :-), аз отказах наркотични обезболяващи по време на операцията, ти сега ме наблъска с такова, щях да си изповръщам червата, добре че през IV-то ми сложи веднага лекарство против повръщане. Не питах какво ми даде. Имам по принцип ужасна непоносимост към лекарства, към някои и алергии.

Изписаха ми 4 обезболяващи, с различна сила, от тайленол до оксикодон. Казах си, ще търпя докато мога. Аз по принцип повръщам дори от тайленол, казвала съм ви... Ами, 24 часа по-късно, не съм взимала обезболяващи. Боли, ама е поносимо. Дори ходих да пазарувам. И една мисъл се върти в главата ми - колко ли върви оксикодон на черния пазар :-))) както съм закъсала за пари.

On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> Вчера ме оперираха,

Със сонда, предполагам?
Един тумор ли и къде?
На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.

> Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента
> в който ме нокаутираха .

Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в
момента колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.

На здраве!

On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> Вчера ме оперираха, никой освен двете ми деца не знаеше.
> Аз дори на тях не исках да казвам, но в крайна сметка осъзнах,
> че някой трябва да ме закара и да ме вземе. И евентуално да се грижи за
> мен ако се наложи.

> Дори скорошната ми активност тук беше за да ми отнема мислите от
> предстоящата операция. Никога през живота си не съм имала никаква
> операция и единственото ми пребиваване в болница е било когато раждах
> децата си.

> Ще прескоча подготовката за операцията, не е толкова интересно.
> Вкараха ме в операционната, а леглото за операция толкова тясно, едва ме
> побра:-), изобщо не изглеждаше като тези на филмите. Общо взето дървен
> твърд нар с бели чаршафи отгоре. Казах им да не ми дават никакви
> обезболяващи по време на операцията, сложиха ми маска и ми казаха - това
> е само кислород, излъгаха ме гадовете :-) докато маската беше на мен,
> вкараха упойката през IV-то и повече нищо не помня.

Такива са и тук, да си спокойна.

А на теб не са ти дали обезболяващи, а упойващи вещества. Без тях е нямало
как да те оперират.

> По едно време сънувам нещо хубаво, но не помня какво, но в същто време и
> сънувам че ме боли... и се събудих, отворих очи, болката ме събуди.
> Срещу мен врати на тоалетни. Веднага осъзнах, че вече не съм в
> операционната. Бяха ме наплашили, че като се събудя, може нищо да не
> помня, да не знам къде съм... Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех
> всичко (е, до момента в който ме нокаутираха :-). И знаете ли какъв ми
> беше първият въпрос? - Колко е часът и откога съм тук, в recovery room?
> :-) Болеше, но реших да търпя. По принцип издържам доста на болка.

> В един момент обаче болката стана интензивна и помолих за
> болкоуспокояващо, онази ми сложи нещо през IV-то и мен моментално ме
> стегна главата, започна да ми се повръща и питам - какво ми даде, онази
> вика фентанил. Ама краво смотана :-), аз отказах наркотични обезболяващи
> по време на операцията, ти сега ме наблъска с такова, щях да си
> изповръщам червата, добре че през IV-то ми сложи веднага лекарство
> против повръщане. Не питах какво ми даде. Имам по принцип ужасна
> непоносимост към лекарства, към някои и алергии.

> Изписаха ми 4 обезболяващи, с различна сила, от тайленол до оксикодон.
> Казах си, ще търпя докато мога. Аз по принцип повръщам дори от тайленол,
> казвала съм ви... Ами, 24 часа по-късно, не съм взимала обезболяващи.

До тук добре, тя болката по принцип трябва да намалява с течение на
времето.

> Боли, ама е поносимо. Дори ходих да пазарувам. И една мисъл се върти в
> главата ми - колко ли върви оксикодон на черния пазар :-))) както съм
> закъсала за пари.

Искаш да лежиш в затвора? Вярно, там поне ще си под постоянен контрол и с
осигурена храна и подслон, ама мисля, че не си струва.

Иначе ти желая бързо възстановяване :*

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Thu, 26 Oct 2023 02:38:05 -0000 (UTC), chorbalan wrote:

> On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:

>> Вчера ме оперираха,

> Със сонда, предполагам?
> Един тумор ли и къде?
> На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
> премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.

>> Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента
>> в който ме нокаутираха .

> Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в момента
> колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.

Ако си в състояние да мислиш за това :)

Е, аз поне се осъзнавах в реанимацията, а не в коридора.

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Wednesday, October 25, 2023 at 7:38:08 PM UTC-7, chorbalan wrote:
> On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:
>
> > Вчера ме оперираха,
>
> Със сонда, предполагам?

Естествено. Пълна упойка.

> Един тумор ли и къде?

Рак на гърдата, къде да е туморът? :-)
Лявата.
Но той почти изчезна след химиотерапията.
Докторите не можеха да го напипат вече въпреки че беше доста голям
в началото. Но проблемът не е толкова туморът, а лимфните възли наоколо.
Казаха че ще извадят от 10 до 30, зависи колко имам.
Не знам какво точно е станало, като отида на следващата визита, предполагам ще ми кажат.
Днес като отмина упойката, цялата лява ръка боли, и гърлото от интубирането.

> На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
> премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.

Благодаря ти много.
Аз бях напълно невежа по отношение на рака.
От диагнозата насам изчетох тонове и говорих с много хора.
Оказа се, че мои познати от университета живеят вече 30-35 г. след рак на гърдата,
просто никога не съм знаела. В същото време много известни личности починаха от това,
съвсем наскоро Сюзън Съмърс

> > Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента
> > в който ме нокаутираха .
>
> Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в
> момента колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.

Май не четеш :-) това беше първият ми въпрос. Операцията беше траяла 3 часа, точно колкото ми казаха, а в реанимация
бях от 5-10 мин. Но от операцията нямаш никакви спомени.

On Wednesday, October 25, 2023 at 10:27:38 PM UTC-7, Nick wrote:
> On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:
> > Вчера ме оперираха, никой освен двете ми деца не знаеше.
> > Аз дори на тях не исках да казвам, но в крайна сметка осъзнах,
> > че някой трябва да ме закара и да ме вземе. И евентуално да се грижи за
> > мен ако се наложи.
>
> > Дори скорошната ми активност тук беше за да ми отнема мислите от
> > предстоящата операция. Никога през живота си не съм имала никаква
> > операция и единственото ми пребиваване в болница е било когато раждах
> > децата си.
>
> > Ще прескоча подготовката за операцията, не е толкова интересно.
> > Вкараха ме в операционната, а леглото за операция толкова тясно, едва ме
> > побра:-), изобщо не изглеждаше като тези на филмите. Общо взето дървен
> > твърд нар с бели чаршафи отгоре. Казах им да не ми дават никакви
> > обезболяващи по време на операцията, сложиха ми маска и ми казаха - това
> > е само кислород, излъгаха ме гадовете :-) докато маската беше на мен,
> > вкараха упойката през IV-то и повече нищо не помня.
> Такива са и тук, да си спокойна.
>
> А на теб не са ти дали обезболяващи, а упойващи вещества. Без тях е нямало
> как да те оперират.
Ник, това отделно :-)
Аз знам точно каква е упойката - пропофол, да, същото от което почина Майкъл Джаксън. :-)
Аз не раказах нищо за подготовката, която трая 2 часа и подлудих докторите с въпроси.
Но отделно от упойката, обикновено слагат и наркотични обезболяващи,
защото американците по принцип са много глезени и не искат да чувстват болка.
А аз изрично им казах да не ми слагат никакви защото имам непоносимост.
Затова и се събудих от болка и ме беше яд защото исках да сънувам още :-))).

> > Изписаха ми 4 обезболяващи, с различна сила, от тайленол до оксикодон.
> > Казах си, ще търпя докато мога. Аз по принцип повръщам дори от тайленол,
> > казвала съм ви... Ами, 24 часа по-късно, не съм взимала обезболяващи.
> До тук добре, тя болката по принцип трябва да намалява с течение на
> времето.

Е, аз чвно съм обратна на всичко.
Събидих се в 1 сутринта от болки, сега е 4 сутринта.
Не издържах, чаках 3 часа, н не минаха и глътнах тайленол :-(
дано успокои малко да мога да поспя.

> > Боли, ама е поносимо. Дори ходих да пазарувам. И една мисъл се върти в
> > главата ми - колко ли върви оксикодон на черния пазар :-))) както съм
> > закъсала за пари.
> Искаш да лежиш в затвора? Вярно, там поне ще си под постоянен контрол и с
> осигурена храна и подслон, ама мисля, че не си струва.

Ник, шегувах се. :-)
Но просто ми мина през ума...
> Иначе ти желая бързо възстановяване :*

Много благодаря.

>
> --
> «地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Wednesday, October 25, 2023 at 10:35:24 PM UTC-7, Nick wrote:
> On Thu, 26 Oct 2023 02:38:05 -0000 (UTC), chorbalan wrote:
>
> > On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:
>
> >> Вчера ме оперираха,
>
> > Със сонда, предполагам?
> > Един тумор ли и къде?
> > На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
> > премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.
>
> >> Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента
> >> в който ме нокаутираха .
>
> > Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в момента
> > колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.
> Ако си в състояние да мислиш за това :)

Ама и двамата не четете :-)
Точно това питах, веднага след събуждането.
Отворих очи и първото нещо, което видях бчха тоалетните и разбрах че съм в реанимация.
Сестрата видя, че отворих очи и каза: А, вие се събудихте! и аз веднага попитах колко е часа,
беше 4:48 следобяд, а в операционната влязох в 1:38 следобяд. Сестрата каза че са ме докарали 5-10 мин преди това.
> Е, аз поне се осъзнавах в реанимацията, а не в коридора.

Никакъв коридор, Ник.
Не знам как са в БГ, но тук и бърза помощ, и реанимация, и където беше подготовката за операцията,
са огромни стаи и пациентите са разделени само със завеси, край всяко легло
има стол и компютър за сестрата, лекарства, систеам и тн. Тоалетни има на всеки 10 метра, вътре в тази огромна
стая, за да не трябва да ходиш дълго. Аз всъщност се радвах че тоалетната е тояно пред мен ако ми се наложи.
Но не, в коридрите тук няма никой.
Нещо ей такова, но много по-луксозно и съвременно.
https://m.media-amazon.com/images/I/91MyMXmnnJL._AC_UF894,1000_QL80_.jpg
> --
> «地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Wednesday, October 25, 2023 at 6:31:08 PM UTC-4, Радостина wrote:

...
> колко ли върви оксикодон на черния пазар :-)))

Най-вероятно много по-малко отколкото предполагаш.

On Thu, 26 Oct 2023 04:32:01 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> On Wednesday, October 25, 2023 at 10:35:24 PM UTC-7, Nick wrote:

>> On Thu, 26 Oct 2023 02:38:05 -0000 (UTC), chorbalan wrote:

>> > On Wed, 25 Oct 2023 15:31:07 -0700 (PDT), Радостина wrote:

>> >> Вчера ме оперираха,

>> > Със сонда, предполагам?
>> > Един тумор ли и къде?
>> > На слука, майка ми имаше една позната която живя над 50 години след
>> > премахнат рак на гърдата, пожелавам и на теб такава ремисия.

>> >> Събудих се със съвсем ясна мисъл, помнех всичко (е, до момента в
>> >> който ме нокаутираха .

>> > Сигурно има период който не си спомняш, но е трябвало да питаш в
>> > момента колко е часът и да видиш кога си излезла от операционната.

>> Ако си в състояние да мислиш за това :)

> Ама и двамата не четете :-)

> Точно това питах, веднага след събуждането.

> Отворих очи и първото нещо, което видях бчха тоалетните и разбрах че съм
> в реанимация.

Е, аз съм усещал как повръщам, как сестрата ми е слагала легенче до устата
за да повръщам, чак след време се събудих като голям човек. На една от
другите операции помня, че ги слушах две сестри как си говореха, че съм
кръвнал и усетих как ми сменяха превръзката.

Третата упойка беше по-лека и там нямаше такива преживявания, освен шока
като видях, че съм гипсиран до гърдите и не мога да дишам.

Толкова от мен за пълните упойки :)

> Сестрата видя, че отворих очи и каза: А, вие се събудихте! и аз веднага
> попитах колко е часа,
> беше 4:48 следобяд, а в операционната влязох в 1:38 следобяд. Сестрата
> каза че са ме докарали 5-10 мин преди това.

Е, значи бързо си се осъзнала. Но доколкото си спомням, тези упойки
минават бързо след като анестизиолога ги спре.

>> Е, аз поне се осъзнавах в реанимацията, а не в коридора.

> Никакъв коридор, Ник.

> Не знам как са в БГ, но тук и бърза помощ, и реанимация, и където беше
> подготовката за операцията,
> са огромни стаи и пациентите са разделени само със завеси, край всяко
> легло има стол и компютър за сестрата, лекарства, систеам и тн. Тоалетни
> има на всеки 10 метра, вътре в тази огромна стая, за да не трябва да
> ходиш дълго. Аз всъщност се радвах че тоалетната е тояно пред мен ако ми
> се наложи. Но не, в коридрите тук няма никой.

Аха, добре. По мое време слагаха катетри.

А, и имай предвид, че последната ми пълна упойка беше преди 20+ години.

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Thu, 26 Oct 2023 04:04:43 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> Май не четеш това беше първият ми въпрос. Операцията беше траяла 3
> часа, точно колкото ми казаха, а в реанимация бях от 5-10 мин. Но от
> операцията нямаш никакви спомени.

Joy, няма как да имаш спомени от самата операция, ако си под пълна упойка.
На едната помня само, че си казахме „здрасти“ с анестезиолога и следващите
ми спомени бяха вече след операцията, в реанимацията, когато бавно съм се
връщал в съзнание.

Иначе пълна черна дупка по време на самата операция. Съвсем друго е,
когато не си под пълна упойка - тогава обикновено си говориш поне с
анестезиологичната сестра :)

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Thursday, October 26, 2023 at 9:11:53 AM UTC-7, Nick wrote:
> On Thu, 26 Oct 2023 04:32:01 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> Е, аз съм усещал как повръщам, как сестрата ми е слагала легенче до устата
> за да повръщам, чак след време се събудих като голям човек. На една от
> другите операции помня, че ги слушах две сестри как си говореха, че съм
> кръвнал и усетих как ми сменяха превръзката.

Е, това е било в реанимация, не операционната.
Аз затова бях много учудена, събудих се все едно се събуждам съвсем нормално
сутрин, само болката... иначе абсолютно нищо, ни гадене, ни умора, бе нищо.
Ако не беше болката, щеше да е съвсем нормално събуждане.
Явно тази упойка е добра, той Майкъл Джаксън я ползваше за спане.

> > беше 4:48 следобяд, а в операционната влязох в 1:38 следобяд. Сестрата
> > каза че са ме докарали 5-10 мин преди това.
> Е, значи бързо си се осъзнала. Но доколкото си спомням, тези упойки
> минават бързо след като анестизиолога ги спре.

Да, точно така, краткодействащи са.
Но чувството че ти се губят напълно 3 часа от живота си е страшничко, поне за мен.

On Thursday, October 26, 2023 at 2:03:59 PM UTC-4, Радостина wrote:

...
> Но чувството че ти се губят напълно 3 часа от живота си е страшничко, поне за мен.

Не лягаш ли да спиш през ноща?

On Thursday, October 26, 2023 at 9:15:48 AM UTC-7, Nick wrote:
> On Thu, 26 Oct 2023 04:04:43 -0700 (PDT), Радостина wrote:
>
> > Май не четеш това беше първият ми въпрос. Операцията беше траяла 3
> > часа, точно колкото ми казаха, а в реанимация бях от 5-10 мин. Но от
> > операцията нямаш никакви спомени.
> Joy, няма как да имаш спомени от самата операция, ако си под пълна упойка.
> На едната помня само, че си казахме „здрасти“ с анестезиолога и следващите
> ми спомени бяха вече след операцията, в реанимацията, когато бавно съм се
> връщал в съзнание.
>
> Иначе пълна черна дупка по време на самата операция. Съвсем друго е,
> когато не си под пълна упойка - тогава обикновено си говориш поне с
> анестезиологичната сестра :)

Именно, пълна черна дупка. Аз бях много учудена че упойката явно действа моментално.
Мислех че ще заспивам постепенно. направо ме отряза изведнъж. Първото ми такова преживяване.
Иначе съм имала само локални упойки при зъболекаря.
Сложиха ми кислородната маска, казаха това е само кислород и това е последното нещо, което помня.
След това ме събуди болката и ми прекъсна хубавия сън, който не помня, но помня че исках още да го сънувам. :-)

On Thursday, October 26, 2023 at 11:08:28 AM UTC-7, Ivaylo Ivanov wrote:
> On Thursday, October 26, 2023 at 2:03:59 PM UTC-4, Радостина wrote:
> ...
> > Но чувството че ти се губят напълно 3 часа от живота си е страшничко, поне за мен.
> Не лягаш ли да спиш през ноща?

Аз спя много леко, отделно се будя често, а и много сънувам.
Имам спомени. Това е различно.

On Thu, 26 Oct 2023 04:50:21 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> On Thursday, October 26, 2023 at 4:32:02 AM UTC-7, Радостина wrote:

>> On Wednesday, October 25, 2023 at 10:35:24 PM UTC-7, Nick wrote:

>> Нещо ей такова, но много по-луксозно и съвременно.
>> https://m.media-amazon.com/images/I/
91MyMXmnnJL._AC_UF894,1000_QL80_.jpg

> Ок намерих снимка копто е по-близо до действителността но е още по-добре
> и леглата не са толкова близо
> https://media.bizj.us/view/img/12179666/kaiser-permanente-south-
sacramento-surge-space-2011422.jpg

така е в реанимацията на Ачибадем в София.

По мое време помещението беше по-скоро стая, в която имаше 2 или 4 легла,
със същата апаратура.

А на последната операция направо ме прибраха в стаята :)

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Thu, 26 Oct 2023 11:03:58 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> On Thursday, October 26, 2023 at 9:11:53 AM UTC-7, Nick wrote:

>> On Thu, 26 Oct 2023 04:32:01 -0700 (PDT), Радостина wrote:

>> Е, аз съм усещал как повръщам, как сестрата ми е слагала легенче до
>> устата за да повръщам, чак след време се събудих като голям човек. На
>> една от другите операции помня, че ги слушах две сестри как си
>> говореха, че съм кръвнал и усетих как ми сменяха превръзката.

> Е, това е било в реанимация, не операционната.

Нали ти казах - от операционната няма да помниш нищо, освен времето преди
да включат упойката.

> Аз затова бях много учудена, събудих се все едно се събуждам съвсем
> нормално сутрин, само болката... иначе абсолютно нищо, ни гадене, ни
> умора, бе нищо.

То моето било нормална реакция в безсъзнателно състояние. Аз също не мога
да се оплача от нещо след това.

> Ако не беше болката, щеше да е съвсем нормално събуждане.
> Явно тази упойка е добра, той Майкъл Джаксън я ползваше за спане.

Нямам никаква представа с какви коктейли са ме поили мен. И при мен нямаше
интубиране, всичко беше венозно.

>> > беше 4:48 следобяд, а в операционната влязох в 1:38 следобяд.
>> > Сестрата каза че са ме докарали 5-10 мин преди това.

>> Е, значи бързо си се осъзнала. Но доколкото си спомням, тези упойки
>> минават бързо след като анестизиолога ги спре.

> Да, точно така, краткодействащи са.
> Но чувството че ти се губят напълно 3 часа от живота си е страшничко,
> поне за мен.

Аз нямах такова чувство - знаех какво са правили докторите през тези три
часа :)

Другите ми две операции, включително първата бяха с епидурална упойка и
имах достатъчно добра представа какво е ставало.

Така, че тези три часа бяха просто проспани за мен ;)

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»

On Thu, 26 Oct 2023 11:13:46 -0700 (PDT), Радостина wrote:

> On Thursday, October 26, 2023 at 9:15:48 AM UTC-7, Nick wrote:

>> On Thu, 26 Oct 2023 04:04:43 -0700 (PDT), Радостина wrote:

>> > Май не четеш това беше първият ми въпрос. Операцията беше траяла 3
>> > часа, точно колкото ми казаха, а в реанимация бях от 5-10 мин. Но от
>> > операцията нямаш никакви спомени.

>> Joy, няма как да имаш спомени от самата операция, ако си под пълна
>> упойка.

>> На едната помня само, че си казахме „здрасти“ с анестезиолога и
>> следващите ми спомени бяха вече след операцията, в реанимацията, когато
>> бавно съм се връщал в съзнание.

>> Иначе пълна черна дупка по време на самата операция. Съвсем друго е,
>> когато не си под пълна упойка - тогава обикновено си говориш поне с
>> анестезиологичната сестра :)

> Именно, пълна черна дупка. Аз бях много учудена че упойката явно действа
> моментално.

Така, така :)

Нали ти казах - „здрасти, докторе.“, „здрасти, как си“ и докато му кажа
как съм, вече ме беше упоил :)

> Мислех че ще заспивам постепенно. направо ме отряза изведнъж. Първото ми
> такова преживяване.

Е, при мен са три - туп, туп, булгар, булгар :)

> Иначе съм имала само локални упойки при зъболекаря.
> Сложиха ми кислородната маска, казаха това е само кислород и това е
> последното нещо, което помня.

Лъжат гадините, да знаеш. Не е било само кислород :)

> След това ме събуди болката и ми прекъсна хубавия сън, който не помня,
> но помня че исках още да го сънувам. :-)

:)

--
«地 球 誕 生 在 牛 市 的 小 時 — Earth is born in the Bull's hour»